"Фигаро": Брюксел се бои от колапса на френския дълг - гръцката криза ще е като детска игра

Франция се превърна в слабото звено на Европа. Френските лихви са по-високи от италианските, испанските и гръцките, растежът е най-слабият в еврозоната, а в Брюксел вече говорят за „системна авария" и „момент Лиз Тръс". Следят се и проучванията за президентските избори: ако Марин Льо Пен стигне до Елисейския дворец, Съюзът може да остане без двигател.

Материалът е на "Фигаро" и е базиран на разговори с европейски дипломати, икономисти и политици в Брюксел и Берлин. Авторите описват как за Париж се очертава „сценарий по италиански", а „гръцката криза ще изглежда нищожна" пред евентуална френска.

„Много е трудно да се предвиди кога ефектът на снежната топка се превръща в лавина", предупреждава Джордж Копитс, бивш заместник-директор на Международния валутен фонд и член на Европейския фискален съвет – независим орган, създаден през 2015 г., след кризата в еврозоната, който съветва Европейската комисия в Брюксел. В тази политическа есен, белязана от скока на доходността по облигациите, преговорите по бюджета на Лекорню, кризата с цените на горивата и началото на президентската кампания, всички погледи са насочени към Франция, където през следващите месеци може да се реши бъдещето на Европа. С чувство на световъртеж пред неизвестното: финансова буря, социална криза, политически обрат – или и трите едновременно.

В институционалните кръгове и на неформални срещи в Брюксел избрани представители, служители и дипломати следят едновременно кривата на френските лихви и тази на проучванията за президентските избори. Френските официални лица долавят тревогата на колегите си заради последиците за Европа. „Те много добре виждат, че това е изцяло системно", подхвърля един дипломат. И се налага един екзистенциален въпрос: Франция, втората икономика на континента, не се ли е превърнала в слабото звено на Европа?

Франция заема при лихва над 4,7 % по десетгодишните облигации – нещо невиждано от финансовата криза през 2008 г. Разликата („спредът") с германската лихва надхвърля 1 процентен пункт – най-високата от 2012 г. насам, знак за недоверие към страната. С дълг, който се насочва към 121,7 % от БВП през 2027 г. според последните прогнози на „Берси" (френското министерство на финансите), и с очакван дефицит от 5,4 % от БВП тази година Париж вече заема на по-висока цена от Италия, Испания или Гърция – тези бивши „двойкаджии" на еврозоната, които днес му дават уроци. Финансовото разжалване върви ръка за ръка със срив на растежа, който тази година ще е 0,4 % – най-слабият в еврозоната, в сравнение с 0,9 % за Италия, 1,1 % за Германия или 2,6 % за Испания, според последните прогнози на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Безсилието на правителството да коригира курса буди тревога. „Франция ясно се отличава в Европа със състоянието на публичните си финанси, което никога не е било толкова влошено от въвеждането на еврото – описва Лео Баринку, главен икономист за Франция в „Оксфорд Икънъмикс". – Никоя друга страна не е допуснала дългът ѝ да излезе извън контрол по този начин, при положение че Франция беше по-скоро по-малко изложена от съседите си на енергийната криза. За Париж се очертава сценарий по италиански: непрекъснато покачване на лихвите до момента на разрив, когато инвеститорите се уплашат и се налагат драстични мерки за оздравяване."

Призракът на криза в еврозоната отново витае в умовете, този път с епицентър - Париж. „Франция е истински повод за безпокойство за всички. Гръцката криза ще изглежда нищожна в сравнение с евентуална криза на френския дълг", предупреждава нидерландският евродепутат (ЕНП, дясно) Дирк Готинк. Този франкофил е огорчен от липсата на воля у френската политическа класа да действа пред лицето на влошаващата се ситуация. „Това не е свързано със структурата на френската икономика, която остава здрава и динамична – напомня той. – Въпросът е в политическия избор: патриотичната отговорност би била да се защитят французите от една реалност, която ще бъде много болезнена. Но се опасявам, че предизборната кампания няма да поеме в тази посока." Обещанията на Жан-Люк Меланшон за анулиране на дълга сочат в обратната посока. На пазарите те вече са включени в оценката на френския риск. Още повече че 56 % от френския дълг вече се държат от чуждестранни инвеститори, които могат да се отвърнат от него за една нощ.

Вярно е, че Комисията винаги е проявявала голяма снизходителност към влошаването на френските публични финанси, въпреки откритата през 2024 г. процедура при прекомерен дефицит. „Защото е Франция" – така обичаше да оправдава снизходителността си Жан-Клод Юнкер, предшественик на Урсула фон дер Лайен, отразявайки тежестта на страната сред европейските държави. Когато тази тежест заплашва да повлече целия блок със себе си, снизходителността може да стигне предела си: френският дълг от 3695 млрд. евро (около 3,7 трилиона) е почти десет пъти по-голям от гръцкия. Комисарят по икономиката, латвиецът Валдис Домбровскис, все още омаловажаваше ситуацията преди две седмици, като заяви, че „Франция се вписва в по-широка тенденция" на покачване на лихвите. В същото време той отправи ясно послание към Париж: „Държавите членки, и по-специално най-задлъжнелите, трябва да приемат благоразумна бюджетна политика и да спазват своите структурни цели в средносрочен план."

„Ние сме загрижени, но не и тревожни", обобщи, внимателно подбирайки думите си, Кириакос Пиеракакис, гръцки министър на финансите и председател на Еврогрупата, на 17 септември в Дъблин. Според опитния депутат от Бундестага, християндемократа Михаел Майстер, Франция не може да се измъкне от ролята си спрямо европейските си партньори. „А това важи и за бюджетната политика, която трябва да спазва общите европейски правила", напомня той. Целта за дефицит през 2027 г., определена на 5 % от Себастиен Лекорню, е далеч от тези правила, при положение че средната стойност за еврозоната е около 3 % – прагът на маастрихтските критерии. Дори обявеното усилие от 54 млрд. евро икономии да се признава за много значително.

При условие че може да бъде осъществено. „Има опасения относно политическите ангажименти на някои държави членки, включително Франция. Не е нужно да чакаме криза, за да се заемем с устойчивостта на дълга", предупреждава Питер Хасекамп, председател на Европейския фискален съвет, чийто неотдавнашен доклад критикува липсата на контрол от страна на Комисията върху бюджетното разхлабване в няколко държави членки, сред които и Франция. Никой не изключва възможността за френски „момент Лиз Тръс", преди или след президентските избори – по аналогия с британската консервативна министър-председателка, която предизвика буря на пазара на облигации през октомври 2022 г. с бюджет без осигурено финансиране.

Високопоставен европейски служител, пожелал анонимност, поставя Франция в „оранжева зона, доста обезпокоителна". Нервността на финансовите пазари се усилва от политическата нестабилност, риска от парламентарен блокаж по бюджета и възможността Марин Льо Пен да дойде в Елисейския дворец през май. Малцина в Брюксел залагат на обръщане към прагматизъм в стил Мелони, което би позволило на Европа да продължи да функционира някак си. „Национално обединение би означавало рязко спиране на всичко, което правим тук – притеснява се един европейски дипломат. – Марин Льо Пен винаги е казвала ясно, че се застъпва за Европа на нациите." Обещанието ѝ едностранно да намали наполовина националния принос към бюджета на ЕС би предизвикало правна война с Брюксел и би могло да срине системата отвътре. Дори Виктор Орбан никога не е размахвал такава заплаха.

Без Франция и с Германия, която е в лошо състояние по други причини, Европейският съюз вече няма двигател. Този сценарий вече ипотекира дневния ред на преговорите между Двадесет и седемте, особено по бюджета на ЕС, който Марин Льо Пен се опитва да вземе за заложник още преди да е избрана. „В Брюксел се шушука, че всички ангажименти, поети преди изборите във Франция, са нищожни и недействителни", констатира Арно Мание, директор на Института „Жак Делор". Възможно разпростиране на френската парализа върху цяла Европа.